Едно от най-често цитираните изказвания на Жаклин Кенеди Онасис е, че жената се омъжва първия път заради парите, втория път – по любов, а третия път – за да си има компания. 

Целият й живот протича в пълно потвърждение на тези нейни думи. Например, малцина знаят, че Джаки е била сгодена преди да срещне бъдещия президент Джон Кенеди. Това разказва нейният биограф Карл Сфераца Антъни в книгата си „Момичето с фотоапарат: Израстването на Джаки Бувие Кенеди“.

Името на годеника й е Джон Хюстед и той е обещаващ млад банкер на Уолстрийт. „Джон наистина я обичаше, беше ясно, че тя го харесва, но не беше влюбена в него“, разказва Антъни и допълва: „Той беше много мил с нея и се разбираха добре, изглеждаха добри приятели. Той я беше предизвикал - защо да не се оженим и ако решиш, че искаш, тогава се появи на това място и по това време и ще се сгодим“ - и те го

Много е важно да нямаш притеснения от институциите и да вярваш в изграден морал. Това мнение изрази журналистката и писателка Еми Барух, която се срещна с публика в рамките на 15-ото издание на „Алея на книгата“ във Варна. Разговорът засегна трите нейни книги „За евреите и други демони“, „Истории от 1990-те“ и „Бащите не си отиват“, които според издателката Невена Дишлиева-Кръстева имат пресечно поле темата за бащата като институция, като фигура, която ни формира. 

По думите на авторката в основата на книгите е темата за паметта, за повторното преживяване на изживяното и осъзнаването на опита, през който минаваме. Според нея е задължително при този процес да извлечем от нашите провали, а успехите не са толкова важни. Основната тема за паметта е кодирана в „За евреите и други демони“ и като алитерация във всяка глава, която започва с буквата „п“ като прошка, памет, поклон,

Доц. д-р Марко Скарпа от Италия изнесе доклад на тема „Книжнината и културният разцвет във Второто българско царство“ в рамките на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Аз не можах да намеря кой първи използва думата „разцвет“, но в „История на българската средновековна литература“ пише, че в науката периодът XIV - XV век единодушно се определя като втория разцвет на българската книжнина“, казва той.

„Обаче разцвет е дума, която много ми харесва, защото излиза малко от тази конкуренция с Ренасанса - Възрождение, обаче показва, че има нещо ново, което подчертава важността на XIV век за българско-южнославянската култура въобще, не само книжнина“, каза той.

Доц. д-р Марко Скарпа е изследвал ръкописи от XIV век, които са на кирилица. „В момента в нашата база данни и

За ктиторския надпис на кирилица от 1758 г., открит върху южното крило на Зографския манастир в Атон, разказа д-р Никос Мертзимекис по време на  международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова, съобщават организаторите.

Надписът, който открих и записах преди около 25 години, беше в много лошо състояние, отбеляза Мертзимекис. Надписът е открит в южното крило, в участъка, от който е започнал пожарът на 20 декември 1976 г. в манастира, посочи гръцкият експерт. Надписът е бил поставен веднага след покривния корниз на северната страна, добави той. Оцелялата част от надписа е с дължина 18 метра и 50 см. Надписът е направен с черно мастило и калиграфски букви. По думите на Мертзимекис той е уникален пример от Света гора за подобен оцелял надпис, покриващ толкова голяма площ.

От запазен

Книгата „Личности и събития, които не се забравят“ на Боян Михайлов има представяне на 25 юни. Домакин на събитието е галерия-книжарница „София прес“, съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.

Както информирахме, книгата описва срещи на автора с различни значими личности от Португалия, Бразилия, Ангола и др. Текстове в тома са посветени на Фидел Кастро, на бившия министър на външните работи и президент на Португалия Марио Соариш, Луис Карлос Престес, бившия генерален секретар на Салвадорската комунистическа партия Хорхе Шафик Хандал и др.

В книгата си Михайлов разказва още за борци срещу господството на Португалия в нейните колонии в Африка, приятелските отношения между България и Португалия, улица „Георги Димитров” в Луанда. Авторът пише за журналистическата си дейност като кореспондент в Сливен и Ямбол, за култура, карнавали, футбол, за Бразилия и др.